Цели на скаутството ноември 27, 2010

Скаутството е младежко движение, целящо да научи чрез извънучебни занимания младото поколение да живее в хармония с природата, давайки знания за готвене ,оцеляване ,ориентация чрез весели игри. Заниманията са на малки групи, под ръководството на възрастни. Всъщност, най-точно бихме описали скаутството чрез думите на основателя на движението Бейдън Пауел – „Строевата подготовка има качествата да разрушава индивидуалността, а една от нашите главни цели е да развиваме индивидуален характер у отделната личност.Нашата цел е да направим трапери от нашите скаути ,а не имитация на войници“

Развитие в периода 1990-до днес

Около началото на 1991 г. в София се регистрира Българската скаутска организация (БСО) с президент Константин Халачев. Съдействат му старите скаути Георги Попов Димитър Цингаров и Мирослав Димитров. За изграждане на БСО съдейства Световната Организация на Скаутското Движение, като изпраща финансова помощ, свои водачи и представители. Представителите установяват, че съвета на БСО не функционира , а устава не отговоря на стандартите.След вътрешни пререкания организацията спира своето развитие. Мирослав Димитров създава своя организация НОСБ. По идея на Жан-Пиер Избенджиян скаутското движение в света подпомага неговата организация. Успоредно с нея възниква и ОСБ преименувана на ОБС. WOSM (World Organization of the Scout Movement), световната скаутска организация, прави многократни опити да обедини двете организации, но НОСБ категорично отказват. В резултат от това на 7 януари 1999 ОБС бива призната за равноправен член на WOSM.

Заслуги на скаутите в периода 1911-44

Април 1928г. България е разтърсена от едно от най-силните земетресения в историята ни.Над 100 жертви, хиляди са ранените и останалите без домове.

Няколко месеца много отряди от София, Ст.Загора, Пловдив се грижат за пострадалите.Построяват няколко палаткови лагера и полеви кухни.Участват и в възтановителните дейности.Дори вестник „Таймс“ пише за ефективността и благородството на скаутите оказали помощ на бедстващите.

 

 

 

Скаутското движение в България 1911-44г

Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Н.Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането й.По време на Балканските войни движението спира своето развитие до 1915 когато отново са сформирани  патрули/отряди. Годините на двете световни войни и голямата катастрофа в България действа демотивиращо за младото поколение.Освен тежка стопанска-икономическа криза България изживява и духовна криза. Възникват много младежки движения, сред които и „Руски скаут“. За няколко години се появяват десетки скаутски звена. Периода на тоталитарното управление 1944-1989 не дава възможност за развитие на скаутството в България.

Развитие на Скаутското движение

Поради големия интерес из цяла Англия и дори в Европа момчета започват да организират патрули и движението се разраства толкова много, че се налага Бейдън Пауел да напусне редовната си военна служба, за да се посвети изцяло на зараждащото се младежко движение.

Две години по-късно в Англия се наброяват вече над 108 000 бойскаути, както са се наричали отначало, и 8 000 гърл-гайдове (момичета скаути). На първото световно Джамборе (голям лагер, където се срещат скаути от различни градове и страни) в хотел “Олимпия” в Лондон през 1920г. Би Пи бива провъзгласен за Световен старши скаут.Скаутското движение с разраства с огромна скорост.Скаутите взимат и дейно участие в двете световни войни.По начало  „scout“ означава следотърсач. С такава цел са използвани и през войните.В днешно време scout се тълкува като човек, търсещ нещо ново.

През 1929г. в признание за заслугите му към младите, той получава титлата Барон и става известен като Лорд Бейдън-Пауел от Гилуел. Той се разделя с движението през 1937г. по време на Джамборе в Холандия пред 28 000 скаути от цял свят. Оттегля се в Кения, където умира на 8-ми януари 1941г. Последните му думи са „Бъди подготвен!“. На надгробната му плоча е инкрустиран знака на скаутското движение и знака, с който скаутите съобщават „Завърнах се у дома!“. Лорд Бейдън-Пауел е погребан в Найбори, Африканска Кения по негово желание.

Първият скаутски лагер (разказ на един от участниците)

На палубата на корабчето, което ни носеше към острова, беше оживено. „Животът в лагер ще протича на малки групи, които ще наричаме патрули. Един от вас ще ги ръководи“. Бейдън-Пауел говореше спокойно, като стоеше сред нас и ни разясняваше предстоящия престой. „Всеки патрул ще носи името на някакво животно: вълци, врани, бизони, косове“ – продължи той, щом се установихме на острова. Когато извикаха името ми, аз се присъединих към „вълците“. Но едва когато си наложих шапката, едната страна на периферията на която беше вдигната и прикрепена с малка позлатена лилия, аз усетих, че мечтата ми става действителност. Ние бяхме около двадесетина момчета на моя възраст, които отивахме да лагеруваме на остров Браунси с генерал Бейдън-Пауел, вероятно един от най-честваните мъже в нашата страна. Едно тънко гласче запита: „А какво означава Б.П изписано върху значката?“ Всички се засмяхме. Някой каза с тих глас: „Това са инициалите“. „И не само това“ – добави Бейдън-Пауел – „това означава преди всичко „Би припейрд“ ( be prepared – Бъди подготвен). Един добър девиз за скаутите, не е ли така?“ След това той събра патрулните водачи за да подготвят програмата за деня. А всеки патрул си издигна палатка, подреди я и изкопа канавка наоколо й за в случай на дъжд…………продължението на страницата на ОБС  http://scout.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=66:first-scout-camp&catid=22:scout-storys&Itemid=93

Лорд Робърт Стивънсън-Смит Бейдън Пауел – основателят

ДЕТСТВО

Лорд Робърт  Стивънсън-Смит Бейдън Пауел роден на 22 февруари 1856 е шестото по ред момче в семейството на професор от университета в Оксфорд.На три годишна възраст баща му умира.Първите уроци получава от майка си, а по-късно е записан и в начално училище „Розе Хил Скул“.На тринадесет годишна възраст се записва в колежа „Чатърхаус“, където учи до деветнадесетата си година.В горите покрай колежа Бейдън-Пауел започва да развива своите умения по оцеляване.Залагал капани и изпичал уловения дивеч.Използвал всякакви хитрини и умения за да не бъде хванат от учителите. Същевременно свирил на пиано и цигулка.По-късно в личните му записки пише:

“Там открих някои от чудесата, които ни обграждат и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите.”

 ВОЕННА КАРИЕРА

На деветнадесет годишна възраст напуска колежа и на своя глава кандидатства в армията.Приет  като кавалерист – втори по

успех.Зачислен е към 13 хусарски полк.През 1876 г. заминава за Индия.Бързо е забелязан заради уменията които притежава.Със своите нестандартни методи  – разделяне на малки групи /патрули/ и обучение чрез състезателни игри той бързо се издига.Командиран е за кратко време на Балканите, Южна Африка и Малта.След осем месечно обучение е повишен в поручик.Получава и грамота “За изключителен успех” в разузнаването.През 1880 г. се завръща в своя 13.Хусарски полк, който по това време действа в Афганистан.Там той е „scout“ – разузнавач и успява да се промъкне в противниковия лагер, като събира необходимата информация.Когато се прибирал от лагера неговия водач – местен индус го изоставил и се наложило сам с уменията си да оцелее и да се върне в лагера.Един от най-значимите му военно подвизи е отбраната на Мефекинг.Годината е 1899. Избухва Англо-Бурската война в Централна Африка и поделението, командвано от полковник Бейдън-Пауел, бива изпратено в малко селище-гара. Един бурски генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по-малък калибър.Селцето е разположено в равнина, където няма естествена защита.Бейдън Пауел разполага с едва 1200 зле въоръжени мъже,6 оръдия и 8000 местно население, живеещо на няколко километра от гарата.Незнайно как успява да удържи напора на врага 217 дни и успява да победи врага с подкрепленията водени от негов брат.Цяла Англия следяла с интерес събитията и се завърнал като национален герой.

ЗАРАЖДАНЕ НА СКАУТСТВОТО

По време на обсадата на Мефекинг се издава неговата книга  „В помощ на скаута“/Aids to scouting/.Когато се завръща в Англия той заварва как момчетата се  организират в патрули и използват неговите методи на обучение.За това и на следващата 1908г. той издава „Скаутство за момчета“.Още тогава възнамерявал да създаде ново невоенизирано младежко движение.Лятото на 1907г. Бейдън-Пауел организира първия скаутски лагер.Събира двадесетина момчета и отиват на о. Браунси в залива Пуул, където искал да си изпробва идеите.Там той разделял момчетата на патрули под водачеството на някое по-голямо момче.Занимавал ги с интересни игри, походи, проследяване и ориентиране.Вечерно време край лагерния огън момчетата слушали разказите на Бейдън-Пауел.Лагерът е много успешен и потвърждава методите и идеята на Бейдън-Пауел, че най-добрият начин да се възпитават децата като добри граждани и опитни трапери е чрез практика.Разраствайки се скаутството и не само в Англия се налага Бейдън-Пауел да напусне редовната си военна служба за да се отдаде изцяло на скаутството.

.